Актуално съдебно решение относно информираното съгласие

Апелативен съд-Варна е осъдил лечебно заведение да заплати обезщетение за смъртта на съпруга на ищцата в размер на 80 000 лева, заради нарушаване на правото на информирано съгласие.

Ненапразно изследването „Медицинският деликт“ обръща специално внимание върху информираното съгласие. В посоченото дело съдът поставя акцент върху следните важни моменти от лечението на починалия пациент:

„По делото е безспорно установено, че информирано съгласие от Вл. Д. лично не е подписано, подписано е такова от съпругата му, без да са налице основания за това – недееспособност или неадекватност. Не е била налице нито една от хипотезите за това по чл. 87 Закона за здравето.Това директно сочи на нарушаване на правата на пациента за получаване на пълна информация по чл. 88 ЗЗ.

От свидетелските показания на медицинския екип се потвърждава и установява, че пациентът е приет по спешност, изследването е взето предвид, като друга алтернативно лечение на пациента не е предлагано, защото според лекарите – д-р Н. и проф. К. не съществува /това изявление правят и в хода на производството/. По делото, обаче, вещите лица по двете експертизи не са открили показания за спешност, нито за неотменност на операцията. В документацията също е записано, че на пациента е извършена планова операция. Това означава, че лекарският екип не е дал точна информация на пациента и на близките му за възможностите за лечение при установения висок оперативен риск. Само по себе си, това е противоправно поведение, което нарушава правата на пациента да вземе решения при получаване на точна информация за състоянието му и за възможностите за лечение. Може само да се предполага, но липсват доказателства, дали подобен род дезинформация не помага за по-високи приходи от лечението за болницата.

Вещите лица и в двете заключения сочат, че би могло да се предложи алтернативно лечение – медикаментозно, рехабилитационно и друго и след него да се направи операция, като операцията е представлявала риск. Независимо от гръбначната операция, при болния е съществувал риск от следващ исхемичен мозъчен инсулт до 90%. Но никой не е дал заключение за неотменност на този риск, нито пък, че пациентът не би преживял по-дълъг период от време при липса на операция, но с консервативно лечение и рехабилитация. Няма данни, че пациентът и с, и без операция е бил обречен, както се твърди от защитата на МБАЛ. Напротив, подобно заключение е можело да бъде направено на база на реакцията на пациента на алтернативното лечение. Настъпилото по време на операцията усложнение, в резултат на което е починал и пациентът Д. не се дължи на действията на лекарския екип по време на операцията, но определено се дължи на решението да се предприеме операция, тъй като според вещите лица по двете експертизи г-н Д. не е имал жизнения капацитет да я преживее. При това положение, следва да се приеме, че е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между липсата на коректна информация за другите варианти за лечение и смъртта на пациента, тъй като, съобразявайки високия оперативен риск, алтернативата на операцията е била по-приемливото решение.“

Съдът приема, че е налице причинна връзка между невярната информация, която е предоставена и ясното посочване на алтернативите на предложеното лечение. Рискът от предприетото лечение и настъпването на евентуалните странични ефекти не е преминал върху пациента, защото той не е взел информирано решение за извършената операция.

Цялото решение можете да прочетете тук.