Актуална статистика за медицинските деликти за периода 2007 – 2018 г.

Заради големия интерес към данните, събрани в рамките на изследването „Медицинският деликт“, Ви представяме актуалната статистика към 31.12.2018 г. 

Данни за изследването: методи, достоверност

Настоящото изследване обобщава данни за съдебните дела, образувани преди 2007 г., по които  първоинстанционното решение е постановено след 1.01.2007 г., както и дела, по които съдебните решения са постановени до 31.12.2018 г. Съвкупността включва  както приключили с влязло в сила съдебно решение дела, така и съдебни актове, които са обжалвани пред въззивната или касационната инстанция. Общият брой на изследваните дела е 377. Включването на неприключилите дела дава възможност за бъдещо  проследяване на съдебната практика и обновяване на създадената база данни непрекъснато. В момента (31.12.2018 г. – бел. авт.) се проследява развитието на 69 съдебни дела, висящи пред първоинстационни съдилища.

Графика No 1: Статус на делата:

 

Съдилищата в България не разполагат с регистър на делата, предмет на изследването, а само с общ регистър на делата с различни правни основания. По тази причина, а и поради голямата натовареност на съдилищата, е практически невъзможен прекият достъп до дела за такъв продължителен период от време (висящи, приключили, архивирани). Затова методът, който е приложен при изследването на съдебната практика, се състои в търсене и събиране на съдебни решения, намиращи се в различни електронни бази данни: Централен уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебни актове (https://legalacts.justice.bg), сайтове на отделни съдилища и правно-информационни системи. За да се осигури оптимален резултат, търсенето на съдебни актове е извършено по няколко начина. Първият метод, който се използва, включва търсенето на дела чрез ключови думи – (неправилно) лечение, (неправилна) диагноза, лекарска грешка, медицинска грешка, болница, лекар, операция и др. Доколкото тези ключови думи фигурират в съдебни решения с друг предмет (например деликти, свързани с пътно-транспортни произшествия, или дела за присъждане на обезщетение вследствие на настъпила трудова злополука), са прегледани над 10 000 съдебни дела, за да се подберат само актовете, свързани с изследването.

Отделно от това са проучени над 30 000 съдебни решения, свързани с дела с правно основание чл. 45 и/или чл. 49 от ЗЗД, съдържащи се в правно-информационните системи.

Специално внимание е обърнато на сайта на Върховния касационен съд (ВКС), и по-специално на възможността за търсене по ключови думи. Чрез намиране на решения, представляващи интерес за изследването, се достигна до първоинстанционните и въззивните дела, свързани с тях.

В допълнение към използването на електронните бази данни, през 2017г. са изпратени 147 заявления по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до всички районни, окръжни, апелативни съдилища и до ВКС с искане да бъде предоставена информация за висящите съдебни дела с правно основание чл. 45 и/или чл. 49 от ЗЗД, образувани срещу лечебни заведения, лекари и специалисти по здравни грижи до м. май 2017 г.

Разпределението на проучените съдебни производства по години е посочено в графиката по-долу. Както вече беше пояснено, по-малкият брой на изследвани съдебни дела в периода до 2009г.е напълно обясним, тъйсъдилищата не са били задължени да публикуват постановените съдебни актове. Постепенното увеличаване на броя на делата за периода 2009 – 2013г. се дължи както на изменението на ЗСВ, така и на нарастването на броя на завежданите дела с посочения предмет. Причината за по-малкия брой съдебни актове, обхванати от изследването през 2018 г.,в сравнение с предходни години, е обстоятелството, че по-голямата част от тези дела са все още висящи и по тях не са постановени съдебни актове от първоинстанционните съдилища, което се вижда от и от самата графика.Освен това данните за 2018 г. не могат да бъдат пълни, поради обстоятелството, че е обективно невъзможно да се установи броят на всички висящи дела, предмет на изследването, образувани през 2018 г. във всички съдилища в България най-вече заради липсата на регистър на делата с разглеждания предмет, който да е публично достъпен. Въпреки това, използването на различни методи и източници на информация, както и последователността при проследяването на делата, гарантира достоверност и изчерпателност на направеното изследване.

Статистика: 

Графика No 2: Общ брой на делата:

 

Графика No 3: Разпределение на делата според статуса/година на образуване:

 

Тази графика много ясно илюстрира тенденцията за продължителността на делата, като се вижда, че все още има висящи дела, образувани през 2012-2013 г., както и отделни дела, които продължават около 10 г. (образувани през 2007 г. и 2009 г.). Макар и не много на брой, има съдебни производства пред първа инстанция, които са образувани през 2011-2013 г. и които все още не са приключили с постановяване на съдебен акт. Изследването показа, че средната продължителност на съдебните производства е 1300 дни.

Следващите графики представят съотношението между уважени и отхвърлени искове срещу лечебни заведения и медицински специалисти. Първата графика показва това съотношение сред приключилите съдебни производства, а втората графика показва резултатите за всички дела, без тези, по които няма нито едно постановено съдебно решение.

Графика No 4: Резултати от приключилите с влязъл в сила съдебен акт дела:

 

Графика No 5: Резултати от всички проучени дела:

 

Графики No 6, 7, 8 и 9: Статистика при обжалване:

Забелязва се и тенденция – горестоящите съдилища рядко отменят постановените от първоинстанционния съд актове. Следващите графики показват тези тенденции:

 

 

Графика No 10:  Рисковите специалности:

 

Графика No 11: Видовете ответници:

 

Графика No 12: Обстоятелства, на които се основават исковете:

 

Графика No 13: Видове засегнати блага на ищците:

 

Графика No 14: Резултати от делата за причинена смърт:

 

 

Графика No 15: Форми на засягане на телесна неприкосновеност:

 

Графика No 16: Факти и обстоятелства, свързани с неадекватна комуникация:

 

Последната графика ясно илюстрира, че около 35% от делата биха могли да се предотвратят чрез осигуряване на правилна комуникация с пациента (или близките му), използване на различни методи за извънсъдебно решаване на споровете и клинично – етично консултиране.

Посочените статистически данни могат да бъдат използвани само с изричното разрешение на автора и при условие, че използващият се позвовава на източника.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.